Защо е глуха змията?
Защо е глуха змията?
Едно време Змията била много красива, богата, щедра и добра. Всички ѝ се възхищавали на красотата, а тя често давала балове в дома си и канела всички. Не се скъпяла и баловете били изискани и блестящи. Всред целия разкош на баловете домакинята изпъквала с изисканите си тоалети, но най-вече с красотата си.
Жабата, която била доста грозновата и живеела в калните, вечно наводнени крайни квартали на гората завиждала на Змията, но ѝ се пишела първа приятелка. Ласкаела я постоянно и се влачела подир нея. Змията често ѝ помагала, когато Жабата попадала в затруднение, защото смятала, че приятелите трябва да си помагат, а притворната ѝ приятелка честичко попадала в затруднения. Змията се отнасяла с Жабата като с равна, защото била благородна и смятала, че приятелството е нещо чисто и искрено. А Жабата се възползвала с пълна сила от това. Но не ѝ стигало.
Един ден Змията се приготвяла за бал. Избрала да облече една изключително красива, стилна и скъпа рокля. Когато я облякла красотата ѝ се удвоила. Обърнала се към Жабата и я попитала:
“Как ми стои? Красива ли съм с тази рокля?”
Жабата щяла да се пръсне от завист. Не издържала този път да я приласкае и ѝ отговорила:
“Ти си ми най-добрата приятелка. Затова ще ти призная нещо. Всъщност всички животни те смятат за доста грозна, но не ти го казват, за да идват на баловете, които организираш. Иначе ти се присмиват зад гърба.”
“Но как? Истина ли казваш?” - седнала на стола и пребледняла Змията.
“Да, ако искаш ела да ти покажа.” - казала Жабата и повела приятелката си пред гостите и я представила:
“Представям Ви най-красивата и най-прекрасната!”
После застанала зад Змията. Гостите започнали да ръкопляскат на прекрасната домакиня, а Жабата зад нея започнала да се покланя така, сякаш овациите били предназначени за нея. Гостите започнали да се смеят и да сочат с пръст Жабата, но Змията помислила, че се смеят на нея и нея сочат с пръст. Не могла да понесе присмеха и си запушила ушите. Побяхнала колкото може по-далеч от имението и си казала, че никога повече няма да си отпуши ушите, за да не чува никога присмеха на другите. Бягала, бягала докато не ѝ се изхабили краката.
Затова змията няма крайници и пълзи по корем. Затова няма ръце и е глуха, защото с тях си е запушила ушите. Затова е толкова шарена, защото още е с балната си рокля. И затова е отровна, защото в устата ѝ останала отровата на завистта на Жабата.