Слепецът
Селяните в селото си живееха спокойно и мирно. Всяка вечер мъжете се събираха в кръчмата да пийнат и да поговорят за това-онова. Важна личност беше кръчмарят. Той освен, че им наливаше пиенето, та да се опиват им казваше новините. Знаеше ги, защото често ходеше до града за стока. Дори даскалът, попът и кметът го слушаха за донесения хабер.
В селото живееше и един слепец. Той беше сляп по рождение. Вечер и той ходеше в кръчмата, при останалите. Беше свикнал да намира пътя с бастунче и нито се объркваше, нито се спъваше. Виждаше по свой си начин. Сетивата му се бяха обострили заради вродената слепота.
Един ден привечер като тръгна към кръчмата слепецът усети задух и тежка влага. Влезе в кръчмата и каза на мъжете, събрали се вече там: “Ще вали, а може и на градушка да го обърне. Идете си приберете разсадите и стоката да не се порази!”. “Хе хе” - присмял му се кръчмарят - “Ти нали си сляп, не виждаш какво слънце е навън. Глупости говориш”. “Хе хе” - присмяли му се и останалите мъже. След няколко часа заваляло и го обърнало на градушка. Мъжете хукнали да спасяват разсада и стоката, но било късно.
Минало – неминало време и един ден привечер както вървял към кръчмата слепецът усетил миризма на дим. С острото си обоняние почувствал, че димът не е от печка, а от гора, а и лятото каква печка ще гори? Влязъл в кръчмата и казал на мъжете: “Има пожар в гората. Бърже идете да съберете овцете по егреците!”. “Хе хе” - присмял му се кръчмарят - “Като си сляп, как видя, че има пожар?”. “Хе хе” - присмяли му се и останалите мъже. След няколко часа в кръчмата нахълтал чобанинът: “Пожар! В гората има пожар! Овцете ще идат!”. Хукнали мъжете да спасяват овцете, но вече било късно.Минало – неминало време и мъжете в кръчмата заговорили за чумата. Страшна болест, която приближавала селото. Разговорите за това-онова не вървели някак, а кръчмарят приказвал само за чумата, каквото бил разбрал и чул от града.
Вечерта в селото дошъл магьосник. Влязъл в кръчмата. Казал на хората: “Не се страхувайте, аз имам чудодейно лекарство. Пийте го и ще ви предпази от чумата. Само по два гроша струва.”. Слепецът с изострените си сетива усетил лъжата в думите на магьосника. Казал на мъжете: “Този човек лъже!”. “Хе хе” - присмял му се кръчмарят - “Та ти дори не можеш да го видиш, пък разбра, че лъже.”. “Хе хе” - присмяли му се и останалите мъже. Всички си взели от лекарството, взели и за децата и жените в къщи. Само слепецът не си взел.
На другата сутрин, като се събудили селяните, всички били ослепели. Завайкали се всички. Спъвали се и падали по пътя, защото не били свикнали със слепотата. Как ще живеем така? Как ще събираме храна? Но нищо не можели да направят. Слепецът им казъл: “Аз макар и сляп, виждам пътя с бастунчето си и другите си сетива. Хванете се за мен и ще ви поведа да идем до другото село, при своите роднини. Така ще се спасим.”.
За слепецът хванал един, за единия друг, за другия трети и така цялото село. Тръгнал слепецът по пътя и повел селото. Защото слепецът бил останал единственият, който вижда.