Луната
Нагласила се Луната, натъкмила се и изгряла. Пръснала лунната си светлина над гори и полета и се надула от гордост толкова, че станала кръгла като портокал. “Толкова съм хубава, че ще засенча Слънцето” - казала си - “какво толкова всички само в него са зяпнали по цял ден”. Погледнала Луната надолу, но всички цветя били клюмнали, сякаш е изгряла някаква невзрачна звезда и нищо не се е случило. “Хей” - подвикнала Луната на един слънчоглед – “погледни ме, виж как светя – по-хубава съм от Слънцето дори!”. Слънчогледът бил ГМО и бил доста хитър, защото имал добавени гени на атлантическа скумрия, да не го ядат врабчетата. Погледнал той Луната с крайчеца на слънчогледовата си пита и рекъл: “Ти не можеш да бъдеш по-хубава от Слънцето – крадеш от неговата светлина, за да грееш. Дори и най-невзрачната звезда е по-красива от тебе, защото грее със своя собствена светлина.” и продължил да гледа към земята с оклюмала в очакване на деня пита.
Засрамила се Луната и извърнала глава, да не я гледат растенията и животните. Така все повече се извръщала, докато накрая изгряла тъмна като нощта, обърната с гръб към всички. Мъчно му станало на Слънчогледа и започнал да успокоява Луната. Тя забравила за срама, започнала да се усмихва и да се обръща с лице към света малко по малко, с всяка изминала нощ ставала все по-кръгла и самонадеяна. Накрая съвсем се самозабравила и отново изгряла съвсем надута и кръгла като портокал, мислейки си, че може да засенчи Слънцето като отразява неговата собствена светлина.
От срам луната се крие след пълнолуние и от суета се показва след новолуние. А звездите лекично потрепват, защото се смеят и забавляват на цялата тази история. Те, както за беляза хитрия Слънчоглед, макар и малки никога не извръщат глава от срам, защото светят със своя собствена светлина и не отразяват никой.