Къртицата и познанието
Размишления защо копаем като къртици цял живот, а като стигнем до съкровище го заобикаляме сякаш е обикновен камък, ослепели от собственото си невежество.
Някога на Земята живеело Познанието. То било много красива девойка, с бели криле. Летяла и когато срещнела някой, спирала и му давала частица от себе си. След като отлети, дадената от нея частица веднага отново се възобновявала.
Веднъж Познанието срещнало Къртицата. Къртицата забелязала колко красива е Познанието и решила да си я открадне за жена. Миг преди Познанието да даде частица от себе си, Къртицата изненадващо я хванала и отрязала крилата. После Къртицата изкопала една дупка в земята и се скрила там заедно с Познанието, за да не ги открие никой. В тъмната дупка Познанието плакало без да може да направи нищо, в плен на Къртицата. Но с времето на Познанието започнали пак да му никнат крилата, а в тъмнината Къртицата не можела да забележи това.
Веднъж, когато крилата пораснали напълно, Познанието ги разперило и от могъщия им размах покривът на землянката се срутил. Познанието излетяло към небето и никога повече не се върнало, а Къртицата, от дългото стоене на тъмно усетила силна болка в очите и ослепяла от дневната светлина.
Затова къртиците са слепи. Копаят по цял ден под земята лутайки се. Понякога излизат на повърхността и това се познава по купчинките пръст, които наричаме къртичини. Поглеждат към света, но от светлината ги заболяват очите и отново се прибират под земята.